Евангелие
от Иоанна

Церковнославянский

7-37

[Заⷱ҇ 27] Въ послѣ́днїй же де́нь вели́кїй пра́здника стоѧ́ше і҆и҃съ и҆ зва́ше, гл҃ѧ: а҆́ще кто̀ жа́ждетъ, да прїи́детъ ко мнѣ̀ и҆ пїе́тъ:

7-38

вѣ́рꙋѧй въ мѧ̀, ꙗ҆́коже речѐ писа́нїе, рѣ́ки ѿ чре́ва є҆гѡ̀ и҆стекꙋ́тъ воды̀ жи́вы.

7-39

Сїе́ же речѐ ѡ҆ дс҃ѣ, є҆го́же хотѧ́хꙋ прїима́ти вѣ́рꙋющїи во и҆́мѧ є҆гѡ̀: не ᲂу҆̀ бо бѣ̀ дх҃ъ ст҃ы́й, ꙗ҆́кѡ і҆и҃съ не ᲂу҆̀ бѣ̀ просла́вленъ.

7-40

Мно́зи же ѿ наро́да слы́шавше сло́во, глаго́лахꙋ: се́й є҆́сть вои́стиннꙋ прⷪ҇ро́къ.

7-41

Дрꙋзі́и глаго́лахꙋ: се́й є҆́сть хрⷭ҇то́съ. Ѻ҆́вїи же глаго́лахꙋ: є҆да̀ ѿ галїле́и хрⷭ҇то́съ прихо́дитъ;

7-42

не писа́нїе ли речѐ, ꙗ҆́кѡ ѿ сѣ́мене дв҃дова и҆ ѿ виѳлее́мскїѧ ве́си, и҆дѣ́же бѣ̀ дв҃дъ, хрⷭ҇то́съ прїи́детъ;

7-43

Ра́спрѧ ᲂу҆̀бо бы́сть въ наро́дѣ є҆гѡ̀ ра́ди.

7-44

Нѣ́цыи же ѿ ни́хъ хотѧ́хꙋ ꙗ҆́ти є҆го̀: но никто́же возложѝ на́нь рꙋ́цѣ.

7-45

Прїидо́ша же слꙋги̑ ко а҆рхїере́ѡмъ и҆ фарїсе́ѡмъ: и҆ рѣ́ша и҆̀мъ ті́и: почто̀ не приведо́сте є҆гѡ̀;

7-46

Ѿвѣща́ша слꙋги̑: николи́же та́кѡ є҆́сть глаго́лалъ человѣ́къ, ꙗ҆́кѡ се́й чл҃вѣ́къ.

7-47

Ѿвѣща́ша ᲂу҆̀бо и҆̀мъ фарїсе́є: є҆да̀ и҆ вы̀ прельще́ни бы́сте;

7-48

є҆да̀ кто̀ ѿ кнѧ̑зь вѣ́рова во́нь, и҆лѝ ѿ фарїсє́й;

7-49

но наро́дъ се́й, и҆́же не вѣ́сть зако́на, про́клѧти сꙋ́ть.

7-50

Глаго́ла нїкоди́мъ къ ни̑мъ, и҆́же прише́дый къ немꙋ̀ но́щїю, є҆ди́нъ сы́й ѿ ни́хъ:

7-51

є҆да̀ зако́нъ на́шъ сꙋ́дитъ человѣ́кꙋ, а҆́ще не слы́шитъ ѿ негѡ̀ пре́жде и҆ разꙋмѣ́етъ, что̀ твори́тъ;

7-52

Ѿвѣща́ша и҆ реко́ша є҆мꙋ̀: є҆да̀ и҆ ты̀ ѿ галїле́и є҆сѝ; и҆спыта́й и҆ ви́ждь, ꙗ҆́кѡ прⷪ҇ро́къ ѿ галїле́и не прихо́дитъ.

7-53

И҆ и҆́де кі́йждо въ до́мъ сво́й.

8-1

І҆и҃съ же и҆́де въ го́рꙋ є҆леѡ́нскꙋ:

8-2

заꙋ́тра же па́ки прїи́де въ це́рковь, и҆ всѝ лю́дїе и҆дѧ́хꙋ къ немꙋ̀: и҆ сѣ́дъ ᲂу҆ча́ше и҆̀хъ.

8-3

[Заⷱ҇ 28] Приведо́ша же кни́жницы и҆ фарїсе́є къ немꙋ̀ женꙋ̀ въ прелюбодѣѧ́нїи ꙗ҆́тꙋ, и҆ поста́вивше ю҆̀ посредѣ̀,