Евангелие
от Иоанна
6-68
Ѿвѣща̀ ᲂу҆̀бо є҆мꙋ̀ сі́мѡнъ пе́тръ: гдⷭ҇и, къ комꙋ̀ и҆́демъ; гл҃го́лы живота̀ вѣ́чнагѡ и҆́маши,
6-69
и҆ мы̀ вѣ́ровахомъ и҆ позна́хомъ, ꙗ҆́кѡ ты̀ є҆сѝ хрⷭ҇то́съ, сн҃ъ бг҃а жива́гѡ.
6-70
Ѿвѣща̀ и҆̀мъ і҆и҃съ: не а҆́зъ ли ва́съ двана́десѧте и҆збра́хъ; и҆ є҆ди́нъ ѿ ва́съ дїа́волъ є҆́сть.
6-71
Гл҃аше же і҆ꙋ́дꙋ сі́мѡнова і҆скарїѡ́та: се́й бо хотѧ́ше преда́ти є҆го̀, є҆ди́нъ сы́й ѿ ѻ҆боюна́десѧте.
7-1
[Заⷱ҇ 25] И҆ хожда́ше і҆и҃съ по си́хъ въ галїле́и: не хотѧ́ше бо во і҆ꙋде́и ходи́ти, ꙗ҆́кѡ и҆ска́хꙋ є҆го̀ і҆ꙋде́є ᲂу҆би́ти.
7-2
Бѣ́ же бли́з̾ пра́здникъ і҆ꙋде́йскїй, потче́нїе сѣ́ни.
7-3
Рѣ́ша ᲂу҆̀бо къ немꙋ̀ бра́тїѧ є҆гѡ̀: прейдѝ ѿсю́дꙋ, и҆ и҆дѝ во і҆ꙋде́ю, да и҆ ᲂу҆чн҃цы̀ твоѝ ви́дѧтъ дѣла̀ твоѧ̑, ꙗ҆̀же твори́ши:
7-4
никто́же бо въ та́йнѣ твори́тъ что̀, и҆ и҆́щетъ са́мъ ꙗ҆́вѣ бы́ти: а҆́ще сїѧ̑ твори́ши, ꙗ҆вѝ себѐ мі́рови.
7-5
Ни бра́тїѧ бо є҆гѡ̀ вѣ́ровахꙋ въ него̀.
7-6
Гл҃а ᲂу҆̀бо и҆̀мъ і҆и҃съ: вре́мѧ моѐ не ᲂу҆̀ прїи́де: вре́мѧ же ва́ше всегда̀ гото́во є҆́сть:
7-7
не мо́жетъ мі́ръ ненави́дѣти ва́съ, мене́ же ненави́дитъ, ꙗ҆́кѡ а҆́зъ свидѣ́тельствꙋю ѡ҆ не́мъ, ꙗ҆́кѡ дѣла̀ є҆гѡ̀ ѕла̑ сꙋ́ть:
7-8
вы̀ взы́дите въ пра́здникъ се́й, а҆́зъ не взы́дꙋ {не ᲂу҆̀ взы́дꙋ} въ пра́здникъ се́й, ꙗ҆́кѡ вре́мѧ моѐ не ᲂу҆̀ и҆спо́лнисѧ.
7-9
Сїѧ̑ ре́къ и҆̀мъ, ѡ҆ста̀ въ галїле́и.
7-10
Є҆гда́ же взыдо́ша бра́тїѧ є҆гѡ̀ въ пра́здникъ, тогда̀ и҆ са́мъ взы́де, не ꙗ҆́вѣ, но ꙗ҆́кѡ та́й.
7-11
Жи́дове же и҆ска́хꙋ є҆го̀ въ пра́здникъ и҆ глаго́лахꙋ: гдѣ̀ є҆́сть ѻ҆́нъ;
7-12
И҆ ро́потъ мно́гъ бѣ̀ ѡ҆ не́мъ въ наро́дѣхъ: ѻ҆́вїи глаго́лахꙋ, ꙗ҆́кѡ бл҃гъ є҆́сть: и҆ні́и же глаго́лахꙋ: нѝ, но льсти́тъ наро́ды.
7-13
Никто́же ᲂу҆́бѡ ꙗ҆́вѣ глаго́лаше ѡ҆ не́мъ, стра́ха ра́ди і҆ꙋде́йскагѡ.
7-14
[Заⷱ҇ 26] А҆́бїе же въ преполове́нїе пра́здника взы́де і҆и҃съ во це́рковь и҆ ᲂу҆ча́ше.
7-15
И҆ дивлѧ́хꙋсѧ і҆ꙋде́є, глаго́люще: ка́кѡ се́й кни̑ги вѣ́сть не ᲂу҆чи́всѧ;
7-16
Ѿвѣща̀ (ᲂу҆̀бо) и҆̀мъ і҆и҃съ и҆ речѐ: моѐ ᲂу҆ч҃нїе нѣ́сть моѐ, но посла́вшагѡ мѧ̀: